Не мога да кажа същото за стопанката и заобикалящите я човеци. Не ги разбирам. Вечно правят нещо, приковани са към едни неща, които аз с удоволствие събарям на земята, защото според мен е тъпо да си втренчен постоянно в светещи правоъгълници с различни размери. Разговарят постоянно по тези кутии, вместо да се препичат на слънцето, което свети навън. Разправят се помежду си, разнищват постоянно някакви непонятни човешки отнощения.
И винаги много бързат. Моята стопанка и много нейни приятелки женски искат да намерят мъжа на живота си, да си имат малки човеци, да работят хубава работа, да пътуват, да имат хубав дом, хубави дрехи, да излизат, да се прибират после на четири крака като мен и да са щастливи. Не разбирам тяхното щастие. Какъв е смисълът да имаш друг човек до себе си, като само говорите и обсъждате бъдещето? Аз съм лишен от желанието да имам женска, но ми се вижда по-забавно да мога да се гоня с нея из апартамента или да подушвам козината й да се гушкам в нея и да споделям Роял Канина си. Къде са се разбързали, при положение, че целият ден, както и утрешният и дните след това са пред тях? Винаги кроят планове за бъдещето. Какво ще се случи след една година, какво ще се случи след две. Какво значение има, като събуждайки се забравят да направят сутрешното си протягане, да погледнат през прозореца, да закусят и да поиграят?
Жал ми е за човеците. Впримчени са във времето. Робуват на едни хартии, от които дори не стават хубави топчета за игра. Забравят са се забавляват в най-чистата форма на забавлението. По-често плачат отколкото да се усмихват. Не се срещат със себеподобни, а само блеят в онези кутии. Ядосват се когато кутиите не работят, когато нещо не става така, както искат. В стремежа си да бъдат задължително щастливи, забравят да погалят другаря до себе си, да си поиграят с него. Нямат време. Само заради онези кръгли неща, които постоянно отброяват някакви цифри и други, при които цифрите се движат по-бавно са решили, че са много заети и нямат време. Аз имам цялото време на света. Днес е времето. Утре също. Днес мога да правя толкова много неща, защото навън свети слънце и е светло, после слънцето ще се скрие и ще стане тъмно. Това е прекрасно! После ще бъде по-малко студено и ще мога да излизам да се препичам на терасата. Котешкият живот е прекрасен и човеците имат какво да научат от нас.
