Музикален сбор Картола

Картола не е музикален фестивал. Картола е музикален сбор. За да придобиете представа ще ви разкажа малко за миналата година. Беше отново последната седмица на август. По пълнолуние. В Средни Родопи. Поляната беше осеяна с палатки, имаше огън. Сцената беше в една от онези военни шатри, залепена за ски гардероба, който функционира през зимата. Барът беше в чайната на въпросното зимно съоръжение, където на сутринта ядохме най-пухкавите мекици с пудра захар. 

Имаше прилично количество хора. Софийското крю в лицето на Hydrashock, PK8000 и Basic пускаше много и качествена музика. Смолянското по нищо не им отстъпваше. Човекът, който стои зад организирането на сбора - Данчо, извади такива ремикси и парчета, които според мен вече няма къде да се намерят. Вечерта имаше агне и доста сериозна трапеза (рожден ден на Сечнята, да е жив и здрав). През деня размяна на плочи и дискове. Събитието беше безплатно. Имаше кутия за дарения (или както там се нарича donation box). Обстановката като цяло беше доста лежерна, позитивна и разтоварваща. 

Родопите от своя страна не случайно се славят като една от най-магнетичните планини в България. Пълнолунието в комбинация с магическата природа там до голяма степен те оставят без дъх. А когато партито продължи до сутринта и всички се качат до параклиса наблизо за изгрева, изживяването е вълшебно. Всички съставки за едно успешно парти бяха налице – божествено местоположение (да не кажа локация), доста познаваческа и разнообразна музика, с преобладаващ басс, вкусна храна и приятни хора. След Картола 2015 си тръгнах очарована – от хората, от природата, от начина по който протече забавата, от посрещането и изпращането на родопчани.

За 2016 имаше концепция. Уоркшопове, ВИП обяди, две обособени стилово вечери. Предварителна продажба на билети, включващи различен брой от въпросните мероприятия. Този път събитието беше в една изоставена в съседство до поляната сграда. 

Първата вечер беше Ритъмът. Малко индустриален стил парти, което винаги съм приветствала, особено що се отнася до басс музика, но на това място си е направо грехота. По-късно разбрах, че все пак това е било добро решение, защото за разлика от предишната година, тази беше значително по-хладна. Звукът беше стабилен, имаше умерено количество осветление и малко хора. Към гореспоменатите софийски представители тази година се бяха присъединили Soulnd AATM и Vasquez, а огромните кейсове обещаваха дълга и наситена с качествена музика вечер. Както стана дума и на самия сбор, рядко можеш да присъстваш на парти, на което 80% от музиката се пуска на плочи. Момчетата от Македония (Jungle Alien) са направили много як джънгъл сет, който е и задържал публиката до посрещане на изгрева. 

Барът беше навън, готино аранжиран с различни знамена, имаше и доста разнообразно пиене. Решението с кенчета заковани по стените за пепелници, беше една много добра идея. Имаше и едни младежи от Пловдив, които представяха абсента си. Хубав абсент:) Бирата както винаги се харчеше най-много. В чайната пак си имаше хора, кебапчета и кюфтета с кисели краставички, или веган бургера от две филии хляб и кисели краставички. 

Нещата обаче сякаш бяха малко разделени. При музиката бяха хората, които имаха гривни, отвън си бяха хората, които като миналата година бяха излезли малко в планината и в неделя вечерта щяха да се приберат при семействата си. Като по правило първата вечер беше по-силна. За доста от гостите, тя продължи до сутринта. Програмата беше плаваща и голяма част от нея не се случи. 

На втория ден на мястото на партито имаше толкова дискове и плочи, че ако ги разглеждаш всички, можеш да прекараш целия си ден в правене само на това. Добре, че Данчо се беше погрижил да ги подреди стилово и хронологично, че да могат хората да се ориентират. Цялото хале беше пълно с музика, която беше пропътувала много километри и живееше втория си живот.

Втората вече беше Блусът. Бирата и DJ Skill се погрижиха за фънки частта на 7 инчови плочи, но тях сякаш си ги представям повече през деня на поляната. Имаше и един господин, който пускаше хаус, но като цяло не разбрах концепцията му. Коцепция за самата вечер също липсваше. Програмата отново плаваше из необятните Родопи и като цяло забрави да се върне. Сякаш идеята за фестивал се беше отклонила и си дърпаше към сбор. Настроение си имаше, още повече, че голяма част от хората не си бяха лягали изобщо. Липсващите мекици от миналата година се появиха под формата на „мекиците на баба в кутия” на един от домакините. Хората си бяха в настроение от предишната вечер, вечеря имаше, но ВИП-ът и той заедно с програмата замина на някъде. Тортата за рождения ден на Сечнята (отново да е жив и здрав) беше вълшебна. Въпреки това, някаква съставка липсваше за настроението от миналата година. Може би липсата на хора и неосъществената идея за платен ивент. Продадените билети граничеха със „събитието не се случи”, а в настроението на Данчо се усещаше разочарование. Решението  с предварителните билети не е лошо като цяло, но за да има предварително закупени билети, трябва да има и реклама. Флайерите от миналата година, може и да са помогнали, но „ивент” във Фейсбук беше направен едва няколко дни преди старта. Програмата имаше някаква идея, но тя беше доста неошлайфана, а и голяма част от нея не се случи. Много малко хора са се включили в организацията, защото всеки е имал собствени грижи и Данчо е направил почти всичко сам. Бих казала, че се е справил блестящо, но не и за платен фест.

Картола е музикален сбор. Там нещата би трябвало да се случват базирано на добротата на хората. Както и самите организатори бяха написали „ в родопите зор не обичаме да си даваме. Привърженици сме на качесвтените забавления и воденето на спокоен начин на живот. Именно от тези умиения искаме да предадем и на Вас.”Аз наистина бих се радвала да го предадат на хората. Без експлоатираните „био” и „еко” тъпотии. Ползването на извинението „ние сме еко” не важи за липсата на тоалетна. Има много добри компостни тоалетни, които вършат чудесна работа, вместо да се опикава гората. Знам, че те струват време и пари, но за да получиш, трябва и да дадеш. Това, което смятам, че Картола може да даде е усещането за природа на това вълшебно място. Не е здължително да се прави като всички останали фестивали. Картола е музикален сбор. Там всеки би помогнал на всеки, къде с дреха, къде с чаша ракия. Там за два дни хората се сближават. Там музиката е от любители за любители.  

Пък да се надяваме, че ако повече хора научат за това вълшебно място, повече и ще дойдат. Да се надяваме, че те пък от своя страна ще се научат да ползват кутиите за дарения и да оставят подкрепа за добре прекараното си време. След време когато сборът "сбира" достатъчно хора и средства за издръжката си, кой знае, може и концепцията да се избистри и да стане успешна в по-алтернативната си и некомерсиална форма. Наясно съм колко такива сбирки са спрели да съществуват, защото организаторите просто вече не могат да си ги позволят. Моля се тук да не е такъв случаят. Защото ще е наистина жалко. 

Следващата година ще има годишнина (20г!) от някакво епично рейв парти при устието на р. Велека и се надявам Данчо все още да има енергията:), подкрепата и възможността да организира Музикален сбор Картола. Малко повече реклама и ясна концепция. Както казах съставките са налице. Просто хората трябва да разберат за тях. 

Хипи, ама не съвсем

„Еми явно не сте дошли за това“ получих като отговор на недоволството ми, че не съм дошла да вися на входа, а да се забавлявам, при поредното обаждане на организаторите на Хипиландия, докато стоях и чаках на входа някой от тях да дойде и да ми издаде билет и касова бележка. Още с влизането вайбът някак си рЕзко падна. Причината беше, че приятелката ми нямаше предварително закупен билет и на втория ден от събитието на входа ни поискаха 45лв, въпреки, че в ивента цената беше 38, а цена за билет на място не беше обявена. След като се обадих, изчаках въпросния господин, който дойде и ми издаде бележката, а неговата колега, посадена на чакъла на летището се бореше с принтера, който не принтира да изплюе билет, на който нямаше нито логото на събититето, нито организатори. Имаше още доста изненадани на входа, но стигнал си до летището, няма едни 7лв да те бутнат. Явно и Eventease на това разчитаха. Хората леко недоволстваха, но наглото момченце на входа обясняваше, че това е положението и че няма какво да се направи и хората вадеха и плащаха. Горчив вкус, на организатор помислил се за голяма работа, който вместо да поглези гостите си, ги щави още от вратата, щото е голЕм, нали...

По принцип паркът на летището е готино място за събития – има го усещането за пространство, което се търси по open-air събитията, музиката може да се бичи на макс, без да има опасност полицаите да дойдат и да ти спрат тока, амфитеатралното разположение на  „голямата сцена“ позволява да има седящи, стоящи и дори лежащи зрители, има страхотен изгрев и директен транспорт до центъра. В конкретния случай имаше две сцени, които не си пречеха, достатъчно барове и тоалетни. Между тях имаше нещо като лунапарк, което е интересно решение, обаче по никакъв начин не ми се връзваше с махенди шатрата в близост до голямата сцена, нито пък с плюшените дивани тип кухненски ъгъл от OLX разпръснати из цялата поляна, още по-малко с печките, които се ползваха вместо барове. Оставаше усещането, че концепцията за партито е била да отворят складовете си, да съберат всичко що е там и да го разхвърлят из целия парк. Партито беше на Smirnoff, но пък се размятаха шапки на Captain Morgan, на видеостената не спря да се върти една и съща реклама на ужасното „питие“ Smirnoff Ice black, а бирата беше 6лв. Да, за последното нямам право да се оплаквам, в крайна сметка никой не ме кара да пия бира за 6лв., но имаше една друга схема, която оставя чувството, че някой се е опитал да те метне. Разменната единица беше токени. Минималният номинал 5 токена. Една бира 6 токена, една вода 3, една водка 4. Елементарните ми сметки показват, че аз купувайки си една вода, трябва да си купя още 5 токена, за да си взема втора. Това е стара схема за задължителна консумация, но винаги съм я смятала за пошла и прекалено агресивна.  Това ми беше второто усещане за горчив вкус, яко комерс, промутърска политика тип Съни Бийч и положение „Ако искаш“.

Музиката като гости беше силна. Имаше за всекиго по нещо – музиката на народа (DNB) беше основна, но имаше и комерс, хипстърия и местни артисти на мейн стейджа. За мен лично повечето неща почваха прекалено късно, като Enei, когото нямах сили да дочакам, но това си е изцяло мой проблем. Също явно първата вечер е била доста по-силна, съдейки от невероятните отзиви на хората във Facebook и пак е изцяло мой проблем,че я пропуснах. Може би нагласата ми щеше да е по-различна. От втората вечер HVOB ми допаднаха. Трип-хоп женските вокали винаги са ми били слабост. Гласът на мацката беше красив. Звукът също беше ок, предвид чистотата, с която се чуваше. GusGus на живо също имат присъствие, гласове и готина концепция. Малката сцена започна с трап (който продължавам да се чудя защо е толкова модерен), премина в някакъв хардкор трап с барабани и от там нататък дръм енд бейсът не смени bpm-a до сутринта. Ако не поглеждах към сцената, вероятно нямаше да направя разлика в сетовете на DJ-ите, които дори повтаряха някои парчета. За мен това беше т. нар. тъп дръм енд бейс.

 Таксито от летището до Орлов мост е 10лв. и ако прибавим безмислено скъпия вход, бирата по 6лв и 20лв за такси, отиваме на парти, което би трябвало да ме държи още 1 месец и да ме зареди с изключително много положителна енергия и емоции. Това за съжаление не се случи. 50лв за билет съм давала за доста по-големи лайв банди с огромен антураж от музиканти за екслузивно техен концерт, не за фест. И за фест съм ги давала, но такъв който може да ми предложи 2 дни препичане по полянки, готина храна, разнообразна дневна, вечерна сцена и други забавления. В конкретния случай ги дадох за нещо, което почва в 9, има 2 стила и...еми май е това...Не разбрах точно защо ми ги искат. Също така големите претенции на организатора за професионализъм отидоха под ягодите още на входа. Да не можеш да реагираш адекватно на издаване на билет и да караш гостите си да чакат е меко казано тъпо. Като много от нещата в държавата ни, ти като клиент нямаш протекция в случая и представителите на Eventease се държаха нагло и непрофесионално. PR-ът, който се занимава със страницата също не е на ясно как се пишат описания на събития или пропускът е бил абсолютно умишлен. Ние пък като овчи народ си цакаме и се забавляваме, без да задаваме въпроси. Важното е „вино да са лей“ и да ни пържат мозъците с мощен бас. Не знам кое точно беше „хипи“ в ландията, но децата на цветята със сигурност биха се разочаровали от комерсиалното експлоатиране на течението им.

Направи ми впечатление, че в огромната си част хората бяха много доволни от събитието. Включително и тези, които си плащаха на място. Моят съвет към тях е да бъдат малко по-критични. Билетът, който никой от вас не поиска е застраховка за това, че ако ви падне прожектор на главата, ще можете да докажете, че сте били там по това време. Също така издавайки билет, организаторът плаща данъци, което е редният начин за правене на бизнес. Иначе тези пари отиват директно в неговия джоб, който след това да донапълни с токени и да си мисли, че е направил успешен фест, а такива като мен да бъдат заклеймени като незадоволени, кисели и т.н. Да търсиш правата си не е заядливост или дребнавост. Да имаш забележки, не означава че не можеш да се забавляваш. Напротив. Нужна е една усмивка, добро отношение и способностт да приемаш фийдбек. Професионализъм означава да можеш да решиш всяко възникнало затруднение с минимален негативен ефект. За мен това събите не беше професионално, нито позитивно, нито добре организирано. Не бих го и повторила. Големите риби винаги имат подобна политика, но бих се замислила дали да отида на следващото събитие на Eventease. 

Никой

Актьорската игра като цяло не беше на ниво. Проблемът на повечето наши актьори е, че ги учат да играят по един и същи начин и когато го правят, то си личи. Аз все си мисля, че актьорът трябва да ни убеди, че е наистина. Най-добре се справи Йорданка Ангелова, въпреки че и тя издраматизира накрая в колата и може би Стоян Радев с неговата философска лудост и образа на мъдър бохем джентълмен. Репликата с режисьора Андрей Андонов също беше добра.
За пейзажните кадри - Родопите са си Родопи и мястото сте го уцелили, само че забиването във вилата ограничи пространствеността, която те обикновено създават. Имаше препратки към Тарковски (не във връзка с пейзажните кадри, де) и ако не беше толкова порно сцената, щеше да е наистина интересна. Опит за арт кино, по-скоро първи стъпки, които надявам се вървят в правилната посока. Малко още филми да се изгледат, секс сцените да станат по-фини и преходът в това, което иска да ни каже авторът (ОЛВ) по-плавен.
Иначе заглавиетои това, което стои зад него като идея е хубаво, даже бих го гледала пак. Има послание, а то си е важен елемент. Филмът да ни казва нещо. Накрая кавърът на "Nothing Else Matters" изкефи на махЪ и като цяло музиката беше ок. Костюмите малко прекалили Иванова с чистотата на бялото и лена (или памука, не съм сигурна), а на Гергана Плетньова не й стои естествено тъмната очна линия от време на време, но като цяло добре направен филм, няма да казам  още повече, че сами са си набирали финансирането, защото това не оправдава един филм да бъде лош. Но евалата за парите, де. Хубаво е да сбъдваш мечти(те си). С още малко напипване, подправки и аромат, със сигурност ще очарова.

Тъй като на адреса им излиза това:
http://www.noonethefilm.com/
ще трябва да ползвам това:
https://www.facebook.com/NoONEthefilm/info/?entry_point=page_nav_about_item&tab=overview 
което междудругото е тъпо, ако наистина планирате да ходите по фестивали с този филм.


П.П. С удоволствие бих гледала документалния филм, изглежда забавен.

"Никво напрежение в нащо обкръжение."

Отдавна не бях чувала за изяви на Бутилко и новината за парти в Суич искрено ме зарадва. Още по-голяма беше радостта ми от изненадващата поява на Кмета. Бирата зад пулта и се очертаваше една доста приятна ММО вечер. Лайвчето малко се забави, но така или иначе публика още не се беше събрала.
Иначе Бутилко както винаги се появи с питие в ръка (чайче с коняче, ако не се бъркам)и малко по малко, започна да загрява. Няколко парчета по-късно се появи и Кмета и си стана доста добро парте. Беше фънкарско, рапърско, хип-хопърско и забавно. Имаше си смешки, танци, усмивки, питиенца. Груви, шейки вечеринка в приятно барчи. Малко ми липсваше сцената на Суинга и подаването, минаващо от сцената към цялата публика, но времената се менят. Момчетата си правеха много готини импровизации, а приятелите, които ги бяха заобиколили, можеха да предизвикат само приятни емоции. Текстовете просташки, ама не съвсем, ебавките тънки и с чувство за хумор. Искрено се смях на мармозетката (а.к.а. Маймунарника), и на Бутилко зад витрината в МОЛ-а. Музичка, която се прави за удоволствие и за приятели.
Освен приятелчетата публиката в пушилнята беше малко спрЕла, ама това е масова тенденция в повечето заведения. Освен това в аквариума наистина бандата се виждаше като през витрина и бяха плеснали точно срещу нея плакат за партито на Крафти Кътс (дъното, между другото). Но, бих казала, че си тръгнах с усмивка, по-раничко, преди да съм се превърнала в тиква. Бирата продължи да си пуска след лайва и преходът беше почти неусетен. С тоалетната се създаде някаква драма, но това е нормало, предвид капацитета на заведението и само две тоалетни. Мисля, че може да се помисли в тази насока. Като сме тръгнали с насоките, пушилнята ако може да се проветрява по-често, би било чудесно, защото май това й беше идеята. Ноооо, да се върнем към партито. Хареса ми. На различно място, по различно време, но текстовете още ме разсмиват и замислят, музиката още ме поклаща приятно и си тръгвам с усмивка. Може би на истинска сцена, с музиканти (както си беше преди), но и този формат се получи.

*MMO са ми една от най-любимите хип-хоп банди. Била съм на техни събирания във Влайкова, Суинга и Бекстейдж (ако не се лъжа), от концерт с огромна маса с китайско, до концерт с огромен бенд, винаги ми е било много весело. Попивала съм текстовете и съм се усмихвала, защото се чувствам разбрана, учудвала съм се на амплитудата на парчетата и на симбиозата на писливия гласец на Бутилко и дрезгавия на Кмета. Готина група са, жалко, че ги е налегнала носталгията. Тя и мен ме е налегнала, може би е от възрастта, а може би вече е след 12.
А за това личнво ви благодаря:

Дънковата мишка

Аз, като всеки един плюшкин все запазвам неща, които някой ден могат да ми потрябват. Няма да казвам колко чифта дъкнки чакат своето преобразяване в чанта, несесер, декорация или облицовка. Същият брой тениски, панделки, въженца и т.н. Е, днес крачолът на едни от тях стана жертва на рециклиращия ми план и се превърна....в мишка, не в тиква.
Идеята е, че животните, както и малките деца (предполагам), могат да се забавляват с каквото им падне. Не е задължително то да произведено в Китай,  да е опаковано я в найлонче, я в пластмаска. Кирил, например дълго време си игра с капачки от бутилки, после мина на станиолчета от цигари, на един ластик от якето ми и черен плик за боклук. Би трябвало да не му е проблем да си въобрази, че парче дънков плат с мустаци и опашка от нишки, също може да бъде пълнокръвна мишка, която да разнася из къщата.
Какво ни трябва:
- парче плат (по-добре по-здрав, защото котките имат нокти, ю ноу)
- бял конец
- нишки от дъновия плат, или конец за опашката
- две бели мъниста за очите
- едно черно за носа
- черен конец за зашиване на носа и за мустаци
- за да издава шум, докато я въргаля, вътре има малко цилиндърче, което Ани преди време ми беше дала с няколко зърна ориз. Същата работа, според мен може да свърши по-дебела сламка пак с ориз вътре, стопена от двете страни.
Философията не е голяма. Изрязваме двустранно плата за "тялото", пълним го с малко памук / вата, пъхаме цилиндърчето, обшиваме, пак пълним с памук. Оставяме малко място на дупето, където пъхаме опашката (ресните от дънки или бял конец). Пришиваме здраво. Слагаме очите, носа. За уши (панделка) пак ползвах, само, че този път тъмните ресни от дънките и ето преди 12, дънките се превърнаха в мишка.
Кирил я гледа с леко недоверие, но се попремята няколко пъти около нея и я преби за всеки случай с лапата. Предполагам, в момента просто не му се занимава с новата жертва и си я оставя за после.
А ние можем да се позанимаваме малко с това, да правим неща с ръцете си, да не произвеждаме толкова боклук и да ползваме нещата около себе си неколкократно. Ще се учудите колко можете да разпрострете въображението си и как кофата за боклук ще се пълни по-бавно.
Пример:
Стъклените шишета - добра алтернатива на пластмасовите. Водата се съхранява по-добре в тях и е по-вкусна. Ако всеки ден си купувате по една минерална вода, сметнете колко бутилки са това за месец, седмица, година - 365. Стъкленото шише може да ги замени и да е само 1 за същия период.

За доматите и колците

Мечтите за къща в Искърското дефиле никога не са били толкова напреднали. От периодично преглеждане на обявите, до втори оглед и проверяване на кредити, както и коментиране на цена, нещата придобиха по-сериозен характер. Къщата се намира в с. Церово и е прекрасна. Има доста работа и разходи по нея, но пък има и перспектива. За момента всичко зависи от собствениците, които да се навият да свалят цената. Може би е нагло от моя страна да искам 10%, но от друга страна няма как да покрия всички разходи по прехвърляне, първоначални инвестиции като врати, баня, бойлер, нанасяне, изнасяне, поне два месеца припокриване на наем в София и вноска по кредит. Но да не ви занимавам с тези скучни неща, ако е било писано, ще стане, ако не, здраве да е.

Темата на този пост е свързана с къщата, тъй като става дума за земеделие. Дворът на къщата-мечта е огромен, а фантазиите са там да се отглеждат подправки плодове и зеленчуци и всякаква друга флора . Първите ми опити в градинарството ще започнат с чери домати на терасата. Края на март си купих семена от пазара „Красно село“. Част от тях директно насях в кофичка от кисело мляко, а другата част в мокро памуче на тъмно (така съм чувала, че се прави). Резултатът в момента са 8 стъбълца с по две листенца, които не знам дали ще се реализират като домати, но ентусиазмът е голям. От групата на градинарите ме посъветваха, че трябва да изчакам да се появят още две листенца, за да ги пресадя вече в по-големи саксии, а също така, че трябва да ги подсиля с малко повече почва. Из интернет четох за торене с копривена вода, с която се сдобих след приготвянето на копривена супа. Рецептата е нарязана коприва, която се залива с вода и ферментира няколко дни. След което се разрежда 1:10 и се полива веднъж на 10-тина дни. Миризмата на самоделния тор е покъртителна, така че е добре да се държи някъде, където няма да ви пречи.

Нямам представа дали ще ги бъде доматите, нито пък къщата. Важното е човек да мечтае, пък току виж нещата се получили.

Когато ти говори Слънцето.

Четвъртък, 18.02.2016. Концертът на Sunsay в Терминал 1.

Знаех, че много искам да отида на този концерт, защото първо бях пропуснала първия и второ знаех, че ще си заслужава и не бях сбъркала.

Около 21:30 започнахме с Таралежков. Добър избор на подгряваща банда. Лежерно, любовно, непринудено. Имаше си фенове, даже може и такива, които са дошли да послушат именно него.

Sunsay закъсняха съвсем в рамките на нормалното. Пред сцената се понапълни.

Очаквах малко по-различна публика, но може и моите представи да са са се поизкривили. Малко липсваше обмен на енергия и хората може би бяха настроени повече за парчета на 5nizza. Новият проект на Sun, би могъл да се възприеме като по-комерсиален (участва с парчето Love Manifest на тазгодишната Евровизия), въпреки това е останал на  границата на по-лесното асимилиране и джазовата си фънк гениалност. Усеща се порасналият Андрей, който иска да каже неща на света. Има си джазче, фънкче, хип-хопче, блусче - перфектната формула за положително усещане.

В Терминала както винаги имаше проблем със звука, което можеше да се усети и по бенда от знаците за коригиране на нещо си (сещате се - палци нагоре-надолу, сигнални ракети, чаши по озвучителя...шегичка, но с чашите трябва да се внимава, особено от втория етаж). Бендът. Беквокалистката (Тося Чайкина) беше много сладка и симбиозата между нейния кристален и звънък глас и постоянно променящия се на Sun беше перфектна. Човекът духов оркестър свири на всичко, което може да се нарече духов инструмент. Дори в един момент ми се стори, че сглобяваше гайда, но не помня дали свири на нея. Не стигна до диджериду де, но нямаше да сме изненадани. Именно той придаваше периодично онзи балкански звук на парчетата. Барабанистът си беше в своя си филм, разбира се. Китара, бас-китара, но честно казано на тях не обърнах внимание.

Sun определено отнема по-голямата част от вниманието ти. Със заряда си. Нямаше кой знае каква интеракция с публиката, но има нещо много магнетично в този човек. Открил е своята истина и иска да я сподели, чрез това, което му се получава с много любов. На руски, английски и украински. Запазвайки лекотата си, те кара да се усмихнеш. Казва ти: Абе хора, спрете се. Всички сме просто хора и така или иначе, ще го извървим този път. Обичайте. Любовта е. И пее страхотно на живо, дори сякаш още по-зареждащо. В музиката му се усеща освен талант и доста прецизен професионализъм, с инструментално разнообразие и естетика в представянето, нищо че е с медицинско образование.

Както споменах и в началото бях сигурна, че този концерт ще ми хареса. Когато си тръгваш от мястото усмихнат, зареден. Когато се прибереш се и си пускаш парчетата, преживявайки ги отново и отново. Когато в главата ти остава нещо. Когато слушаш слънцето.