Картола не е музикален фестивал.
Картола е музикален сбор. За да придобиете представа ще ви разкажа малко за
миналата година. Беше отново последната седмица на август. По пълнолуние. В
Средни Родопи. Поляната беше осеяна с палатки, имаше огън. Сцената беше в една
от онези военни шатри, залепена за ски гардероба, който функционира през
зимата. Барът беше в чайната на въпросното зимно съоръжение, където на сутринта ядохме най-пухкавите мекици с
пудра захар.
Имаше прилично количество хора. Софийското крю в лицето на Hydrashock,
PK8000 и Basic пускаше много и качествена музика.
Смолянското по нищо не им отстъпваше. Човекът, който стои зад организирането на
сбора - Данчо, извади такива ремикси и парчета, които според мен вече няма къде
да се намерят. Вечерта имаше агне и доста сериозна трапеза (рожден ден на
Сечнята, да е жив и здрав). През деня размяна на плочи и дискове. Събитието
беше безплатно. Имаше кутия за дарения (или както там се нарича donation box). Обстановката като цяло беше доста лежерна, позитивна и разтоварваща.
Родопите от своя страна не случайно се славят като една от най-магнетичните
планини в България. Пълнолунието в комбинация с магическата природа там до
голяма степен те оставят без дъх. А когато партито продължи до сутринта и
всички се качат до параклиса наблизо за изгрева, изживяването е вълшебно. Всички
съставки за едно успешно парти бяха налице – божествено местоположение (да не
кажа локация), доста познаваческа и разнообразна музика, с преобладаващ басс,
вкусна храна и приятни хора. След Картола 2015 си тръгнах очарована – от
хората, от природата, от начина по който протече забавата, от посрещането и
изпращането на родопчани.
За 2016 имаше концепция. Уоркшопове,
ВИП обяди, две обособени стилово вечери. Предварителна продажба на билети,
включващи различен брой от въпросните мероприятия. Този път събитието беше в
една изоставена в съседство до поляната сграда.
Първата вечер беше Ритъмът.
Малко индустриален стил парти, което винаги съм приветствала, особено що се
отнася до басс музика, но на това място си е направо грехота. По-късно разбрах, че все пак това е било добро решение, защото
за разлика от предишната година, тази беше значително по-хладна. Звукът беше
стабилен, имаше умерено количество осветление и малко хора. Към гореспоменатите
софийски представители тази година се бяха присъединили Soulnd AATM и Vasquez, а огромните кейсове обещаваха дълга и
наситена с качествена музика вечер. Както стана дума и на самия сбор, рядко
можеш да присъстваш на парти, на което 80% от музиката се пуска на плочи.
Момчетата от Македония (Jungle Alien) са направили много як джънгъл сет, който е
и задържал публиката до посрещане на изгрева.
Барът беше навън, готино
аранжиран с различни знамена, имаше и доста разнообразно пиене. Решението с
кенчета заковани по стените за пепелници, беше една много добра идея. Имаше и
едни младежи от Пловдив, които представяха абсента си. Хубав абсент:) Бирата
както винаги се харчеше най-много. В чайната пак си имаше хора, кебапчета и
кюфтета с кисели краставички, или веган бургера от две филии хляб и кисели
краставички.
Нещата обаче сякаш бяха малко разделени. При музиката бяха хората,
които имаха гривни, отвън си бяха хората, които като миналата година бяха
излезли малко в планината и в неделя вечерта щяха да се приберат при
семействата си. Като по правило първата вечер беше по-силна. За доста от
гостите, тя продължи до сутринта. Програмата беше плаваща и голяма част от нея
не се случи.
На втория ден на мястото на партито
имаше толкова дискове и плочи, че ако ги разглеждаш всички, можеш да прекараш
целия си ден в правене само на това. Добре, че Данчо се беше погрижил да ги подреди
стилово и хронологично, че да могат хората да се ориентират. Цялото хале беше
пълно с музика, която беше пропътувала много километри и живееше втория си
живот.
Втората
вече беше Блусът. Бирата и DJ Skill се погрижиха за
фънки частта на 7 инчови плочи, но тях сякаш си ги представям повече през деня на
поляната. Имаше и един господин, който пускаше хаус, но като цяло не разбрах
концепцията му. Коцепция за самата вечер също липсваше. Програмата отново
плаваше из необятните Родопи и като цяло забрави да се върне. Сякаш идеята за
фестивал се беше отклонила и си дърпаше към сбор. Настроение си имаше, още
повече, че голяма част от хората не си бяха лягали изобщо. Липсващите мекици от
миналата година се появиха под формата на „мекиците на баба в кутия” на един от
домакините. Хората си бяха в настроение от предишната вечер, вечеря имаше, но
ВИП-ът и той заедно с програмата замина на някъде. Тортата за рождения ден на
Сечнята (отново да е жив и здрав) беше вълшебна. Въпреки това, някаква съставка
липсваше за настроението от миналата година. Може би липсата на хора и
неосъществената идея за платен ивент. Продадените билети граничеха със
„събитието не се случи”, а в настроението на Данчо се усещаше разочарование. Решението с предварителните билети не е лошо като цяло,
но за да има предварително закупени билети, трябва да има и реклама. Флайерите
от миналата година, може и да са помогнали, но „ивент” във Фейсбук беше
направен едва няколко дни преди старта. Програмата имаше някаква идея, но тя
беше доста неошлайфана, а и голяма част от нея не се случи. Много малко хора са
се включили в организацията, защото всеки е имал собствени грижи и Данчо е
направил почти всичко сам. Бих казала, че се е справил блестящо, но не и за
платен фест.
Картола е музикален сбор. Там нещата би трябвало да се случват
базирано на добротата на хората. Както и самите организатори бяха написали „ в
родопите зор не обичаме да си даваме. Привърженици сме на качесвтените
забавления и воденето на спокоен начин на живот. Именно от тези умиения искаме
да предадем и на Вас.”Аз наистина бих се радвала да го предадат на хората. Без
експлоатираните „био” и „еко” тъпотии. Ползването на извинението „ние сме еко”
не важи за липсата на тоалетна. Има много добри компостни тоалетни, които
вършат чудесна работа, вместо да се опикава гората. Знам, че те струват време и
пари, но за да получиш, трябва и да дадеш. Това, което смятам, че Картола може да даде е усещането за природа на това вълшебно място. Не е здължително да се прави като всички останали фестивали. Картола е музикален сбор. Там всеки би помогнал на всеки, къде с дреха, къде с чаша ракия. Там за два дни хората се сближават. Там музиката е от любители за любители.
Пък да се надяваме, че ако повече хора научат за това вълшебно място, повече и ще дойдат. Да се надяваме, че те пък от своя страна ще се научат да ползват кутиите за дарения и да оставят подкрепа за
добре прекараното си време. След време когато сборът "сбира" достатъчно хора и средства за издръжката си, кой знае, може и концепцията да се избистри и да стане успешна в по-алтернативната си и некомерсиална форма. Наясно съм колко такива сбирки са спрели да съществуват, защото организаторите просто вече не могат да си ги позволят. Моля се тук да не е такъв случаят. Защото ще е наистина жалко.
Следващата година ще има годишнина
(20г!) от някакво епично рейв парти при устието на р. Велека и се надявам Данчо
все още да има енергията:), подкрепата и възможността да организира Музикален
сбор Картола. Малко повече реклама и ясна концепция. Както казах съставките са
налице. Просто хората трябва да разберат за тях.
