G`day from Australia pt.1

Докато споменът още не е избледнял съвсем, ми се прииска да го запечатам. Този, на 13000 км, 6 часови пояса и друго полукълбо на Земята. Винаги съм си мечтала да стигна до там, но то е било по-скоро от онези мечти „Като порасна, ще...“ Е, явно съм пораснала, защото ми се отдаде възможността да стигна до страната на екзотичните и отровни животни, безкрайните плажове, сърфистите с руси коси и вечен загар – Австралия. Освен тези клишета, контитнентът ми се откри и в други светлини, но за това по-долу.
Пътуването ми беше през Май – краят на есента в Австралия. Средна температура 23-24 градуса и нито един дъждовен ден. Местните казаха, че съм извадила късмет, защото по това време на годината обикновено е по-студено. Аз дори имах уикенд с 28 градуса, което си беше направо лято. Пътувах от София през Доха с крайна дестинация Пърт. Общо време в път 17ч. Извадих страхотен късмет, тъй като ме бяха „ъпгрейднали“ да пътувам в бизнес класа и през двата полета, което се оказа, че е от голямо значение.


Пристигнах добре наспана с едва доловим джет лаг в най-големия щат на Австралия и по-точно в столицата му Пърт. Западна Австралия също така е второто по големина административно държавно деление в света със своите 2,529,875 км ² (за сравнение България е 110,994 км ²). Там бях по работа и имах ограничено време за обикаляне, прекарах престоя си в Пърт и околията, но това не ми попречи да усетя това-онова от Запада. Той както и американският е див, по-суров и по-автентичен. Въпреки огромната си площ, щатът е доста рядко населен – около 2,6 млн. жители като около 2 млн. от тях живеят в столицата. Смята се, че Пърт е един от най-изолираните градове в света с най-близък голям град на 2000 км. Като цяло концентрирането на населението в столицата може да се обясни с изключително пустинния пейзаж на Западна Австралия и наличието на Swan River, в чиято долина италианските, великобритански и гръцки заселници са намерили благоприятни условия за живот. Първото нещо, което усетих, стъпвайки на тази далечна земя, беше усещането за простор.
Заради ниската гъстота на населението, повечето хора живеят в къщи. Високо строителство има само в централната част на Пърт, а предградията са доста отдалечени едно от друго. Свързват ги големи магистрали и ако човек реши да обикаля Западна Австралия без кола, трябва да се зареди с голяма доза ентусиазъм, вода и време. Радиусът на моите приключения беше около 100км извън Пърт, но дори и на толкова малко, човек много бързо се откъсва от града и попада в една необятна, напечена дивотия, в която ако реши, може да не срещне нито един човек много дълго време.

Пърт като град, много напомня на град в Канада или някой от САЩ. Централна част с небостъргачи, администрация, култура и забавления и предградия с подредени къщички, градинки и дворчета. В следващия момент обаче, когато човек се загледа, започва да вижда лимонови и смокинови дръвчета навсякъде, хибискуси, бугенвилия и франджипани във всеки двор. Розмаринът е плевел, папагалите са местните гълъби, след дъжд мирише на евкалипт, а по парковете се извисяват чудати дървета със странни корони. Толкова непозната флуора съм виждала май само по ботаническите градини. Европа, дори вземайки предвид Средиземноморието, което е със същия климат като Пърт. Чух история, че някои западно-австралийски растения не могат да покълнат, ако не мине пожар, а те там се случват набогато. На много места по пътищата има нещо като термометри, които показват опасността от пожар от ниска до много висока, като при второто в повечето национални паркове е забранено паленето на огън.


В чеклиста си за Пърт имах следните дейности – да гушкам коала и кенгуру, да ям сладолед, да опитам местна автентична кухня, да посрещна залеза и да отида на място с гледка към града. От към местна кухня Западна Австралия не може да се похвали с голямо разнообразие. Типично австралийска вечеря би била барбекю със салата и питиета в двора на къщата или някъде на къмпинг. За местно ястие се смята и Fish & chips, приготвено по английски маниер. Напълно австралийска храна е Vegemite – странно нещо за мазане, направено от остатъци от бирена мая, което присъства в дома на всеки австралиец. Вкусът му наподобява редуциран соев сос и най-често се хапва на закуска върху филийка с масло. За здравословните му качества (богато количество на витамини от Б-групата) се носят легенди, разпростирайки се до там, че Vegemite едва ли не е спасило австралийските войници по време на Втората световна война, бидейки задължителна част от менюто им.

Липсата на разнообразие в своята кухня австралийците компенсират с храна от цял свят – италиански, китайски, японски, тайландски, мексикански и още много други ресторанти приканват с апетитните миризми на всякакви екзотични подправки. Друга австралийска гордост са вината. Бели и червени, различни сортове от различни региони. По целия континент винопроизводството е с дългогодишни традиции, на които слънчевите долини се отблагодаряват с продукция, която освен в Австралия, се изнася и за световния пазар.


Гушках коала и кенгуру в Whiteman park – един от многото национални паркове в страната, разположен на огромна площ, в който има пикник зони, с течаща вода и електричество, автентична железница, музей на тракторите, пешеходни алеи, вело алеи и нещо като зоологическа градина в лицето на Caversham Wildlife Park. Входът в зоопарка е 28 долара и всеки ден има програма с различни атракции като снимане с коала, галене на вомбат, пингвинско шоу и др. Кенгурутата се разхождат свободно из парка и могат да бъдат галени, хранени и снимани. Молбата на парка е да не се хранят с храна, различна от тази, която ти предоставят там и да не се тича, защото някое кенгуру може да се подплаши.

Залезите пък са едни от най-красивите на континента, все пак това е Западна Австралия. Има безброй много плажове, на които да се наблюдават, но аз избрах Cottesloe Beach - един от най-известните плажове, намиращ се в предградието Cottesloe в посока Фримантъл. Стигнах до там с градски транспорт, като пътешествието ми отне около 40мин. Нещото, което ми направи изключително добро впечатление беше, че по плажната ивица няма нищо. Няма капанчета, амбулантни търговци, строежи и т.н. Плажът си е за плаж, хората карат сърф, тичат по крайбрежната алея, правят си пикници или просто се наслаждават на слънцето, океана и красотата. Cottesloe beach не е изключение. Единствената сграда на плажа е Indiana Teahouse building, която се е превърнала в запазена марка на Cottesloe. Построена през 1910 г. като чаен салон, в момента тя помещава ресторант на втория си етаж и спасителен пост, душове и тоалетни на първия. Зад самия плаж пък е прекрасната борова горичка, също символ на плажа. Под сенките на боровете има пейки и беседки, в които хората се крият от парещото австралийско слънце.

По това време на годината се стъмваше доста рано - към 18ч. Залезът на Индийския океан определено си заслужава. При по-малките водоеми като морето, винаги някъде отстрани се вижда суша, докато при океана хоризонтът е необятен. Слънцето се скрива бавно и когато навътре в сушата вече е тъмно, океанът още е оцветен в оранжеви, червени и пурпурни краски. Другото интересно при океана е, че температурата на водата винаги е еднаква. Около 21-22 градуса, което позволява къпане и през зимата, макар и доста стегнато и кратко. Та след като се топнах във Индийския океан и наблюдавах слънцето до пълното му залязване беше време да мина към следващите дейности от списъка си.
В един от почивните си дни имах възможност да разгледам града по светло. Бях чела за ботаническата градина на Пърт и знаех, че това ще е мястото с гледка. Този ден предпочетох да се разходя пеша, за да видя колкото си може повече от Пърт. Не по-малко впечатляваща е и Swan River по бреговете на която се е разположил градът. Безброй лодки, круизи по реката, крайбрежни заведения, острови и полуострови се забелязват по цялото ѝ протежение. 

Гледката към нея от ботаническата градина също не е за изпускане. Kings Park заедно с ботаническата градина са разположени на хълм от който се вижда центъра на града и голяма част от реката. Паркът пък е доста добре поддържан и богат на различни растителни видове. Поляните с идеално окосена трева отново са място за пикници, срещи, празненства. Има беседки, които могат да се наемат за някакъв повод има и доста такива от които просто да се съзерцава градът и огромната синева на реката.

Градът пък е доста модерен, както вече споменах с доста мулти-култи ресторанти, улично изкуство, модерни сгради между които тук-таме се е сгушила някоя стара църква или къща. Има доста зеленина, футуристични скулптури, интересни музеи. Баровете са пълни, но до рано. Клубовете в повечето случаи са за жива музика. Не се пуши почти никъде, а алкохол се консумира само в отредените за това места. Продажбата му също се извършва в специални ликьор шопове, а цигарите, ако ги има в супермаркет, са скрити. Цените на акцизните стоки са доста високи (кутия цигари около 30 долара, бутилка вино среден клас 15-20 долара). Интересна традиция за мен беше т.нар. corkage fee, която се изразява в това да си донесеш питието в ресторант и да платиш символична сума за чашата. При нас е съществувала под формата на такса бушон. В Пърт се таксува около 4-5 долара на калпак. 

Когото и местен да попиташ за задължителни забележителности, единодушният отговор е Фримантъл - началото на колонията Swan и мястото където едноимената река се влива в океана. В момента Фримантъл е по-скоро квартал на Пърт, отколкото отделен град, но с доста запазена архитектура, огромно пристанище и няколко исторически забележителности една от които и Фримантълският затвор. Пристанището му продължава да бъде основният порт на столицата, а затврорът е превърнат в музей. Друга много известна забележителност е Fremantle markets - базар с различни автентични сувенири, храна, вина, с ежедневни събития на улични артисти. Във Фримантъл също така човек може да опита прясна риба в някое от безбройните крайбрежни заведения, да посети местната пивоварна Little Creatures или както направих аз, да хапне сладолед в парка и да се повози на виенско колело.

Освен туристическите ми желания от списъка имах бонус преживяване, организирано от моите колеги и приятели Жени и Дейв. В един от уикендите имах възможността да присъствам на автентично къмпингуване на брега на Avon river, която е приток на Swan river. Няколко семейства напълнихме джиповете с цялото необходимо къмпинг оборудване, заредихме се с питиета и храна и потеглихме към спот, избран от вече къмпингувалите там част от групата. Тогава осъзнах защо всички хора тук карат пикапи и джипове. Мястото, което бяха избрали беше меко казано офроуд, но джиповете успешно преминаха през изпитанието, стигайки до невероятна поляна на брега на реката с огнище и равен терен за опъване на палатка. Част от групата бяха взели т.нар. swags, вместо да разпъват цяла палатка, тъй като бяхме само за една вечер. Swag-ът се оказа едно доста добро решение, ако човек има ограничено място в колата и ако иска набързо да се установи. Кръстоска между спален чувал и палатка, достатъчно удобна за спане, без да влизат всякакви животни вътре и достатъчно компактна и бърза за разпъване. Всички абсолютно професионално имаха хладилници в колите си, газови котлони и грилове за вечерята, къпминг столчета за събиране около огъня, та дори и чаши със столче за вино. Къмпинг културата е доста развита в Австралия, а огромната територия предлага места, на които човек спокойно може да се уедини. За времето, което прекарахме in the bushes (както австралийците наричат ходенето into the wild), срещнахме само двама мотористи, които също се възползваха от офроуда за крос. Имаше и няколко диви кенгурута, които любопитно се бяха показали наоколо, но за съжаление единственият турист в мое лице не успя да ги види. Преживяването беше много приятно. Луната тази вечер беше пълна, направихме си бургери, пийнахме по няколко бири, някои посвириха на китари. Сутринта пихме кафе, насладихме се на тишината и спокойствието на гората и оставихме мястото по-чисто отколкото беше преди нас.

С всичките тези нови преживявания и места, престоят ми в Пърт мина неустетно. Двете седмици се изнизаха без дори да разбера. Дойде времето да отида малко по на изток, а именно в Сидни. Чакаше ме 4-часов вътрешен полет, 2 часа разлика и друг океан. За това в следващата част от разказа.