Днес прочетох книгата на
Димитър Динев „Ангелски езици”. Книга от която ти се иска да остане толкова
много, че би преписал цялата. Книга за живота, неговите промени, за щастието и
нещастието, за обратите, за случайностите. На фона на промяна на идеали,
режими, пари, се разказва историята на нещото, което никога не се
променя-хората. Историята на двама души, свързани от раждането си, завъртяна в
съдбите и историите на семейства, народи и държави. Събитията, случили се
напоследък около мен, ме карат още повече да размишлявам на тази тема. Никога
не можем да знаем какво точно ни е приготвила съдбата и утрешният ден. Днес
отиваме на работа, утре сме затворени за неопределен период от време в мислите
си. Днес правим планове за бъдещето, за имената на децата ни, за училището,
което ще посещават, а утре се оказваме толкова далеч от тези мисли, че те се
струват като един сън, който с изгрева на слънцето ще бъде забравен. Доброто. Иска
ми се да вярвам, че то винаги побеждава, но уви не мога да го твърдя. Злото.
Обръщаме му повече внимание, отколкото на доброто, защото от него боли повече.
Изводът? Животът е низ от добро и зло, поредица от събития, хора, любови,
успехи и неуспехи. Поуката? Да живеем живота си така, че да остава повече
сладък привкус, да имаме какво да си спомняме, да знаем, че сме били някой за
някого, да обичаме, по-малко да мразим, да оставим следа, която да е една малка
капка, но въпреки това да знаем, че с тази капка сме направили нещо за света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар