Много хубав ден! Първи сняг. Честитики, много хубави ъплоуднати снимчици през прозореца на офиса с централен климатик, уют, топъл чай, мъркаща котка, абе въобще идилия. В Горна Баня едно приказно, тихичко, в къщите бухат печките, точи се червеното вино, цепениците трещят. След офиса, палиш колата(трябва да се чисти, ебаси гадното). После малко задръстване и вкъщи или на по ром с чай някъде на топличко. Или пък с нетърпение точиш кантовете, гледаш сайтове за прогноза на времето през половин час. Градът изведнъж стана зимен, а с него и светлинките на кутийките заблестяха рЕзко по домашному. И случайно попадаш на тази снимка:

                                                            автор на снимките: Алекс Михайлов

И в душата ти става едно студено. Изглежда като кадър от „ Апокалипсис сега” и спокойно може да се предположи, че е декор на подобен филм....ама не е....тогава в душата става още по-студено. Чаят не топли...поглеждаш през прозореца на колата, на офиса, на къщата, хижата, но твоята гледка е различна. Пак се връщаш към снимката...тук няма как да има живи хора...тук всичко е застинало в хватката на дъжда, примесен със сняг, кал и мокър брезент. Няма поларени одеяла, пухкави чехли, постоянна температура от 24С. След това идва следващата и виждащ, че всъщност тук има хора. 

                                                             автор на снимките: Алекс Михайлов

Хората се топлят с разковани врати, ПДЧ остатъци, незнайно от къде намерени. В калта. Има и деца. Деца, които нямат специални лъжички за хранене, ортопедични обувки, и най-новите играчки на „Фишър прайс”, които да им развиват мисленето. И това се случва на няма и 300км от столицата ни. Лицемерно е. Нали уж колкото по-далече от самите нас, толкова по не ни интересува? Ама това е под носа ни и ние пак си затваряме очите за него. Започваме да мразим. Те били такива и онакива. Те си изхърляли дрехите, които им даваме, искали да ги преместят от тук. Ами и аз щях да искам. Не става дума за политиката на държавата ни. Никога не съм се и занимавала да я следя, защото ми е противна. Но това са хора. Човешки същества. Нашите бежанци навремето също не са били най-щастливите създания на прехода, но не са били и скотове. Аз не мога да кажа, че не съм част от привилегированите, които имат ТЕЦ, алуминиева дограма и ми е добре. Даже и аз съм лицемерна, но се замислям за човечността. Това са хора. И това, че на мен ми е провървяло малко повече, да не съм в същата ситуация, мога да отдавам единствено на късмета си, защото и аз съм човек. Това не е въпрос на личен избор. И сигурно има вЕлика политическа игра, която на мен не ми е ясна, но там е студено, мокро и има хора, които са поставени в условия под жизнения минимум. А уж напредваме,човечеството се развива с всеки изминал ден. Смартфоните стават все по-леки, с по-чувствителен екран, интернетът е навсякъде. Ставаме по-глобални, по-информирани, по-мислещи, по-образовани, по-добре печелещи, по-добре облечени и по-малко човечни.

Спанак с леща

Преди няколко дни реших да си купя спанак. Тъй като съм наясно, че той доста се "топи" при готвенето, реших, че 1 кг ще е малко, та купих два. Резултатът е спаначена седмица и мускули като на Попай(последното е шега).
Спанакът е доста полезен треволяк, който спада към т.нар. алкални храни, а вариациите за неговото приготвяне са безброй(казвам го от личен опит с двата килограма вкъщи). Една от тях е салата с леща и спанак-здравословна, хранителна и вкусна. Ето и рецептата:
1 ч.ч. леща
500 гр. спанак
пресен лук( количеството е на вкус)
пресен чесън(също)
магданоз
сумак( намира се на женския пазар, може и без него)
чубрица( по желание)
Варим лещата с дафинов лист и сол. След като се свари(около 30мин), ако остане вода я изчеждаме. Поставяме я в купа, в която нарязваме почистения спанак, лук, чесън, магданоз. Накрая овкусяваме с подправките плюс лимон и зехтин/олио. Добър апетит:)