Connections

Тя си пада по пълни откачалки. Нормален ли е човекът отсреща, няма шанс. Тя много го обича. Той много я тормозеше. Дълго време. Тя свикна с тормоза. Сега знае, че всичко свърши и за да не е без хич, се занимава с абсолютно обречени каузи. Много хора искат да я правят щастлива. Нея това я отблъсква. Той я прави на две стотинки. Тя е привлечена единствено от него сред множеството около нея. Тя е красива и го знае. Много са привлечени от нея, а тя от тези, които не я искат.

***

Той си има гадже, но се вижда с други момичета и му липсва секс. С гаджето си не иска да прави секс. Не го привлича. Ползва еднодневки и те му омръзват. Не изпитва удоволствие от тях. Дълбоко в себе си е онова момче, което може да бъде лесно наранено и може да се влюби, но това няма как да стане с еднодневки. Има изградено поведение с жените и се пробва където стане. Иначе е добро момче, но скоро не се е влюбвало, а така сърцето закърнява.

***

Тя трябва да намери любовта на живота си, защото като цяло иска нещата да й се случат по учебник. До този момент не са й се случили, но сега има надежда. Прави огромни компромиси със себе си, замо за да се получат нещата. Той тотално не е лъжица за нейната уста и изобщо не е в нейната приказка, но тя иска да го сложи там на пиедестал и да го обича. Защото е събрала много любов през тези години. Защото й омръзна да бъде сама.

***

Той е страшно лайненце. Много жени го харесват и той го знае. Ползва я защото му е удобна и прави най-яките свирки на света. Другите поради други причини. Той е над обвързването. Готините не се обвързват. Те не прегръщат и не целуват. Те си имат живот, в който вторият е излишен. Не го интересуват чувствата на хората и не му пука дали ще нарани някого. Интересува го само собственото му его, което редовно почесва с готини и интересни мацки и лайкове във фейсбук.

***

Тя получава доста внимание от много мъже. Има такива, които са влюбени в нея от години. На нея това й е приятно. Харесва й да я търсят. Да има по 3 пропуснати повиквания и няколко съобщения сутрин. Въпреки това, има един, който не й се дава. Той й е най-интересен. Тя си мисли, че го обича. Може би е така. Може би просто е единственият, който я прави луда и не й се дава. Той я обича също, но по свой начин, тя иска да е по нейния.

***

Той е много мил и прекрасен мъж. Симпатичен е, забавен е, има глава на раменете си. Последната си мацка я заряза, защото е прекалено добра. Обича да го тормозят. Тя не го тормози, просто не му обръща внимание. Той много я иска, защото е интересна, луда и недостъпна. Иска да има много сериозни отношения с нея и се чуди къде бърка, че не се получават нещата. По принцип жените го харесват защото е добра партия. Има хубава работа, апартамент, кола. Само, че тя не се интересува от подобни показатели. Не и сега.

***

Той е боклук. Няма работа, живее с родителите си, пие, друса се, че и жените са му слабост. И той на тях. Той им пълни главите с пълни глупости. Обещава им звезди. На всичките. Не е обичал нито една от тях. Казва им го. Те се амбицират още повече да го накарат да се влюби в тях. Това продължава с години. Докарва повечето си жени до лудост. Прави го без много усилия. Просто е хубав. Наранява без да мисли за другата страна.

***

Тя не е обичала никого след първата си любов. Има човек до себе си. Обича го, но не от началото. Държи се добре с него. Нещата може би им се получават. Тя е умерена в отношението си към него и тя контролира парада, защото не се подава на емоции. Просто защото няма такива. Тя ще замине далеч. Други не успяха да вземат подобни решения. Той вероятно ще я чака, но не се знае колко. Тя вероятно ще се върне. Вероятно ще им се получат нещата. Но ю невър ноу.

***

Той е възпитан в друга държава с други ценности. Романтичен до втръсване. Много я харесва, защото мъж като него само може да си мечтае за такава жена. Иска да я направи най-щастливата на света. Иска да я обсипе с комплименти, грижи, да я показва на целия свят колко е красива. Нарича я принцеса. Тя му каза, че не иска да бъде с него. Той не я чува. Той толкова я иска, че би направил всичко за да има толкова красива жена до себе си. Тя не го иска, разбира се:)

Чудите се защо ни е толкова трудно да се намерим в този свят? Защото сме факин нътс. Защото това са само няколко предполагаеми разиграни истории. Има още милиарди по света. Всеки луд с номера си. Някои търсят любовта отчаяно (най-вече жените), други отчаяно бягат от нея. Други се намират някъде по средата. Идеята е, че сме много и следващият човек може да е зад всеки ъгъл. Нали това му беше хубавото на живота, че утре не знаеш какво ще ти се случи. Ама като ти се случи, да не се чудиш от къде ти е дошло. Откачалки всякакви.

Всяка прилика с лица и събития е абсолютно случайна.

Ако:

Ако тя ще ти направи картофи във фолио с масло и розмарин за палатките ви на Витоша, взимай я.

Ако знае от коя страна да се вози в такси.

Ако в кухнята й присъстват подправки като куркума, индийско орехче, сумак, самардала и знае коя от тях на какво отива.

Ако разбира от музика и слуша такава.

Ако може да те бие на всичките табли.

Ако чете книги.

Ако знае кой е Хънтър Томпсън.

Ако пие питието си с две ледчета.

Ако в гардероба си има както суичъри,  така и сако  и вечерна рокля.

Ако можеш да я запознеш с родителите си.

Ако до 2ч през нощта спорите на тема политика и тя ти се разсърди заради децата в Сомалия.

Ако има отношение към природата.

Ако пътува.

Ако може да пие.

Ако е ходила в Мохито.

Ако си спомня световното от 94-та.

Ако поне веднъж я изревнуваш и прескачаш барове заради нея.

Ако има поне един ужасно скъп парфюм.

Ако можеш да излезеш с нея и да се приберете по светло.

Ако обича животните.

Ако можеш да се разхождаш с нея часове в непознат град.

Ако знае коя е и какво иска от живота.

Ако говори поне един чужд език, или два.

Ако има чувство за хумор, най-добре саркастично.

Ако има хоби.

Ако спортува.

Ако яде шкембе. Или поне рибена чорба.

Ако държи на табиетите.

Ако те привлича и мисълта за нея те кара да се усмихваш.

Ако няма ден, в който да не помислиш за нея.

Ако искаш да е щастлива.

Ако си представяш децата си с нея.

Ако поне половината от гореизброеното важи за нея.

Иначе няма смисъл.

В облаците

В днешно време, май не е модерно да се казва на някой, че ти липсва, нали?

Не е модерно и да се прегръща, нито пък да се целува бавно и нежно.

Не се гледа с добро око и на доброто отношение, на милия жест, абе на вниманието като цяло.

И в същото време много ни се иска на всички да бъдем обичани, обгрижвани и ценени.  Без да издаваме собствената си слабост, искаме да консумираме живота, отношенията, любовта. Затворили сме се в кулата на собственото си его и дори плитка не пускаме, за да може някой да ни спаси от него. Искаме да бъдем щастливи, а не създаваме щастие. Чакаме принцове и принцеси, а дори не сме готови да целунем една жаба. Страхуваме се да изглеждаме уязвими, играем постоянно на котки и мишки, за да оплетем някого в поредната илюзия и да си поиграем на щастливи...Защо пиша всичко това? Заради темата на „Пощенска кутия за приказки“ – В облаците. Защото не искам всичко да е така, искам да съм в облаците на собственото си щастие, да сложа розовите очила и да не ги свалям никога и за това, слагай костюма на Супермен, обуй вълнените чорапи за да не настинеш и право към небето, любов моя!

Първа фаза – отскокът. Той е труден, знам. Не може току-така да се впуснеш в нещо надолу с главата ( в случая нагоре) и да се гмурнеш в един ураган от странни емоции, които ти свиват стомаха, карат те да се изчервяваш, да се смееш без причина и от време на време доста да затъпяваш. Не се притеснявай, аз ще бъда до теб. Аз също ще забравям да ям, ще си хващам грешните автобуси, ще ти звъня в 3 часа през нощта, ще си слагам най-хубавия парфюм, ще броя часовете до следващата ни среща, ще те гледам дебилно с часове, ще се притеснявам когато ме запознаеш с приятелите ти, ще ти правя закуска, ще намирам за адски секси как караш кола и ще прослушвам всяка песен, която ти си ми пуснал докато не открия тайното послание, нищо, че такова реално няма. Ти от своя страна ми помогни и не забравяй да се храниш добре и с хубава храна, слушай хубава музика, не се притеснявай от приятелките ми,  гледай ме тайно и за малко, докосвай ме крехко, пиши ми в 3 сутринта (не за друго, просто няма да чуя, ако ми звъниш), казвай ми, ако ти липсвам и ме прегръщай,така, че да усещам топлината на ръката ти през цялото си тяло. Целувай ме дълго и със затворени очи, карай възглавницата ми да мирише на теб, така, че всеки път като си лягам да заспивам с теб. По този начин пеперудите, които пърхат в стомасите ни, ще ни помогнат да литнем и така без да сме се усетили, ще сме се отлепили леко от земята. Имай предвид, любов, че за да се задържим над нея трябва да се държим здраво за ръка и да се караме да летим все по-нагоре и по-нагоре, докато не стигнем до:

Втора фаза – над земята.  Пеперудите рано или късно ще имат нужда от почивка, така, че ние ще трябва да полетим за малко сами. Тук вече е по-лесно. Ти знаеш, че аз не съм от поспаливите, аз знам, че ти обичаш да си лягаш късно. Ти не можеш да изпържиш и едно яйце, аз пък не съм почитател на миенето на чинии. Аз обичам черен шоколад, ти бял. Аз пия кафе, ти бира. Въпреки това, ние ще се издигаме нагоре заедно, защото ти ще се гордееш с мен, че съм победила чичо Митко на табла, а аз, че можеш да играеш шах. Аз ще правя плановете за пътуванията ни, ти ще си техническият изпълнител. Ти ще можеш да разпъваш палатка, аз пък ще мога да я украсявам с мидички. Аз ще съм лудата на тема котки, а ти ще се грижиш котаракът да има винаги прясна храна в купичката си. Аз няма да мога да карам ски, но пък ще се радвам заедно с теб, когато дойде прогнозата и ще ти правя сандвичи и чай (с малко ром) сутринта преди тръгване. Ти като се върнеш ще ми носиш шишарки, които да миришат на борова смола и домашно вино от Самоков. Ти няма да вярваш в разделното изхвърляне на боклука, но ще ми помагаш да изнасям тоновете хартия, която съм събрала. Аз няма да разбирам нищо от футбол, но ще правя от онези хубавите крекери за бира когато има мач. Ти няма да ходиш с мен на концерти на Белослава и Мейси Грей, но пък ще ми подаряваш билети за тях. Аз никога няма да разбера електронната музика, която слушаш, но пък ще следя електронната сцена и ще те уведомявам когато има интересни събития. Ти ще искаш да оставаш все по-често вкъщи, аз пък все по-малко ще искам да си тръгваш. Незабелязано ще се появи втора четка за зъби в банята, таблата, която ти подарих за рождения ден ще остане за постоянно под масичката в хола, когато се прибираме от някъде въпросът вече няма да е „У нас или у вас“, а „Вкъщи“. Ще можем да спим заедно без постоянно да си дърпаме завивката и една сутрин когато се събудим и се погледнем в очите, ще знаем, че и двамата си мислим едно и също и ще кажем в един глас: „Обичам те!“Тогава, любов ще станем и ще усетим, че дори и земята вече не се вижда и ние отдавна не стъпваме по нея, тогава вече ще сме:

„В облаците“ – там те обзема едно спокойствие, всичко е толкова леко и безкрайно. Розовите изгреви, пламенните залези в облаците са много по-красиви. Там няма шум, задръствания, смок. Там дори сивото и намръщено небе си има своята красота, защото може да бъде споделено с теб. Защото и бурите не са страшни, понеже знам, че ти можеш да запалиш огън и да ме прегърнеш, а това си е напълно достатъчно.

В облаците няма престореност, те са чисти и прозрачни, а когато се сгъстят, просто изплакват това, което се е насъбрало, за да дойде отново слънцето. Там в облаците, любов, ще имаме къщата, от която да гледаме слънцето и звездите, които между другото там са прекрасни. Там ще можем да летим и да мечтаем колкото си искаме, без да бъдем спирани. Пак в облаците, заедно  с теб ще избягаме от града, ще си санираме къщата със звезден прах, ще посрещаме гости. Ти ще им правиш планински преходи там високо на Мара Гидик, където планината срамежливо се е обвила в облачен воал, аз ще чакам на прозореца всеки път със свито сърце, въпреки, че знам, че ти винаги се връщаш. Там ще почистваме реки, еко пътеки и хора от затлачени пластмаси и чернотии. Ще си гледаме храната, с която се храним, ще събираме липа напролет и ягоди наесен. Ще садим дървета, ще спасяваме кучета и котки, ще даряваме хората с най-вкусните домати, сладко от боровинки и дюли. Ти ще си аз, аз ще съм ти. Няма да има нужда да обясняваме, защото в облаците комуникацията е на друго ниво. Ще приземим телевизора на земята, нека някой долу да си го гледа. В облаците има музика, щурци, птици, течащи реки и шумящи дървета. В облаците ще можем лесно да се предвижваме от единия край на света към другия. Така ще можем да го обиколим целия. Ще срещаме и други „летящи хора“, ще даваме пример на такива, на които им се иска да литнат. Даже можем да основем школа за летене. Там ще учим хората да се обичат, да бъдат добри един към друг и към природата. Да спрат да мислят за работата си, кариерата си, колата си, ипотеката си, защото така не се лети. За да летиш, трябва като балон да се изпълниш с доброта и любов. Трябва да се освободиш от „тежести“ като завист, его, притеснение, яд, страх, неудовлетвореност, суета, алчност и просто да се отпуснеш и да видиш на къде ще те отвее вятърът.

Мен успя да ме отвее в моите облаци, благодарение на теб, любов. Полетяхме заедно, защото се държим за ръка. Защото „щастието е истинско, само когато е споделено“.